България се намира в пресечната точка на Западнобалканския и Източносредиземноморския маршрут. Пет фактора определят престъпните мрежи, които превеждат мигранти през нея: теренът, местна инфраструктура от услуги, чуждестранна мрежа от клиенти и пари, въвлечени в схемата легални бизнеси и служители и геополитическото използване на маршрутите.
Изследването разглежда как организирани престъпни групи в България превеждат мигранти през Европа като част от по-големи високорискови престъпни мрежи, с фокус върху тенденциите от последните три години. То се основава на открити източници и на професионалния опит на автора като криминален разузнавач.
1. Три начина за преминаване на границата
Българо-турската граница минава през пресечения терен на Странджа и Сакар, където противодействието наподобява бойни действия в планина: конвенционални сили срещу партизански тактики. Групите използват три способа:
- Самостоятелно, с навигационни приложения. Мигрантите преминават сами, с телефони без връзка или с VPN, по маршрути, предавани от една група на следващата, и следват инструкции във военен стил, като „върви през нощта, почивай през деня“. Един от тях поддържа връзка с координатор – чужденец, който урежда следващите стъпки с местните контакти. Това е най-опасният способ, често избиран от хората с малко средства, и на този етап нерядко има загинали мигранти.
- С водач („койот“). Водач, който познава сигурните и уязвимите участъци, води групата и я предава на шофьорите; групите с жени и деца понякога се укриват при местни жители или в изоставени сгради. Някои водачи преминават нелегално само за да опознаят терена под ръководството на опитни инструктори.
- През официалните гранични пунктове. Мигрантите се укриват в камиони, автомобили и автобуси. Много шофьори знаят за тях, но умисълът трудно се доказва, когато мигрантите са извън кабината; в един случай те ползват защитения с парола Wi-Fi на шофьора от скривалището си между колелата.
2. Моделът на конвоя
След преминаването почти всички вътрешни маршрути следват един и същ модел:
- Водещ автомобил: разузнава за полиция, предупреждава основния автомобил, поддържа връзка с по-високостоящите членове и навигира до мястото на разтоварване; понякога в него пътува и полеви капитан.
- Основен автомобил: превозва мигрантите и следва маршрута, съгласуван с водещия автомобил.
- Заден автомобил: тилово разузнаване срещу полицейско прихващане; полевият капитан може да пътува в него, защото това е най-сигурната позиция за бягство.
Разстоянието между автомобилите варира от няколко метра до интервали от 5 до 15 минути. Типичен курс – от турската граница до столицата или от столицата до румънската или сръбската граница – отнема пет до седем часа. Българските групи вече предлагат тази експертиза в агресивното шофиране и транспортната логистика и на други мрежи за каналджийство в Западните Балкани.
Цената личи по пътищата. 2022 г. е най-тежката година за българските правоохранителни органи от началото на воденето на статистика през 1942 г.: загиват повече от петима полицейски служители, повечето при операции срещу нелегалната миграция. Шофьорите често карат рисково с надеждата да изоставят автомобила с мигрантите и да избягат.
3. Шофьорите: най-търсената и най-лесно заменимата роля
Шофьорите са най-търсеният ресурс за лидерите на мрежите и ролята с най-нисък праг за влизане: набира се всеки, който може да кара и е готов да участва, независимо от националност, възраст или дори наличие на шофьорска книжка. Типичният шофьор е мъж на средна възраст с нисък социално-икономически статус или със зависимост към хазарта.
Общностите на употребяващи наркотици се превръщат в основен резерв. Тези шофьори са сред най-агресивните при полицейски преследвания, често под въздействието на стимуланти. Новобранец, направил няколко печеливши курса, може да стане „местна звезда“, а бързите пари превръщат квартали, села и кръгове на употребяващи наркотици или на комарджии в резерв за набиране.
Кариерната стълбица следва едно правило: „Колкото по-далеч си от мигрантите, толкова по-защитен си от властите.“ Добрите шофьори стават полеви капитани, а най-добрите – вербовчици или координатори с минимален контакт с мигрантите. Специализираните роли, като водачи, приемащи и лодкари, се заменят трудно, затова мрежите инвестират в тях и ги защитават.
4. Местни доставчици, чуждестранни клиенти
Мрежите функционират чрез два фактора:
- Местният фактор: престъпната инфраструктура в приемащата държава, която посреща мигрантите, превозва ги по вътрешните маршрути, укрива ги и ги доставя до изходната граница. Тя може да е изцяло местна, смесена или изцяло чуждестранна. Ролите варират от лидер, който стои далеч от мигрантите и може да ръководи и трафик на наркотици, през „генерал“, който управлява изпълнителите на терен и поддържа връзка с чуждестранната страна, мениджър – счетоводител – вербовчик и логистичен мениджър с легален бизнес като фирма за коли под наем, до вербовчици, полеви капитани, три вида шофьори, лодкари и водачи.
- Чуждестранният фактор: хора, свързани с мигрантите по култура, семейство или произход, които осигуряват клиенти и пари: главна връзка с доверени контакти с престъпни групи, междинни връзки – например в Турция, – които поддържат постоянен поток от клиенти, и счетоводител, който управлява преводите от банкови сметки, криптопортфейли или роднини.
Накратко, чуждестранният фактор търси услугата, а местният я предоставя. Плащането често минава през „хавала“: трето лице – гарант държи парите, докато услугата бъде изпълнена. В актуалните случаи в България доказателството е видео, заснето в крайната точка, което показва всички мигранти живи и здрави; след това гарантът освобождава средствата.
5. Легални бизнеси и служители във веригата
За разлика от кражбите или наркоразпространението, каналджийството неизбежно свързва много сфери на обществото с престъпния свят. Изследването посочва, наред с други:
- Фирми за коли под наем: наетите автомобили и автобуси се проследяват по-трудно от личните; някои фирми не проверяват кой наема и къде пътува, а други са създадени специално като параван, често без шофьорите да знаят.
- Подставени собственици: хора с нисък социално-икономически статус, на които се плащат малки суми, за да регистрират на свое име автомобили, телефонни номера, фирми или имоти.
- Паркинги за камиони: възли, в които мигранти се прехвърлят между шофьори и където циркулира информация за корумпирани фирми и шофьори, готови да участват.
- Служители на държавата: представители на политически партии, държавни служители и полицаи, които използват държавна власт за финансова или друга изгода; в един случай представители на чуждо посолство са хванати да превозват мигранти.
- Паравоенни групи и самоорганизирани доброволци: нерегулирани групи, обвинявани в малтретиране на мигранти и в подкопаване на авторитета на държавата.
6. Геополитическият фактор
Същите маршрути обслужват и хора с враждебни намерения. Докладът на Европол за тероризма от 2023 г. описва двама чуждестранни бойци терористи, задържани в Испания и Австрия през август 2022 г., които са влезли нелегално в ЕС от Турция през България и Западнобалканския маршрут. Част от преминаващите са бивши бойци от чужди армии или милиции, чиято реинтеграция е трудна дори без зли намерения. Терористични организации и радикализирани единаци използват ресурсите на организираната престъпност, за да проникнат скрито в Европа, което превръща каналджийството в стратегически инструмент на противниците.
7. Изводи за практиката
Изследването препоръчва:
- засилено международно сътрудничество и обмен на разузнавателна информация;
- целенасочени оперативни мерки срещу мрежите;
- преодоляване на социално-икономическите неравенства, които подхранват набирането;
- по-строг регулаторен надзор върху уязвимите сектори, като отдаването на автомобили под наем.
Atanasov, A. Modus Operandi and Trends of High-Risk Criminal Networks for Illegal Immigration Operating in the Republic of Bulgaria [research paper]. https://a-atanasov.eu/project/high-risk-criminal-networks-for-illegal-immigration/
Метод: качествен анализ на информация от открити източници (книги, научни и новинарски статии) и на професионалния опит на автора за последните три години. Възгледите на автора са повлияни и от класифицирани източници, които не се цитират и не се представят.