Публикации
ПРИЗНАЦИ ЗА РАДИКАЛИЗАЦИЯ, ЕКСТРЕМИЗЪМ И ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТЕРОРИСТИЧНИ ГРУПИ СРЕД НЕЛЕГАЛНИ МИГРАНТИ: АНАЛИЗ НА СЛУЧАИ ОТ ПРАКТИКАТА
Оперативна рамка, изградена върху над десетгодишен опит в идентифицирането на високорискови лица сред нередовни мигранти по отношение на принадлежност към терористични структури, екстремистки мрежи или процеси на радикализация. Разработена въз основа на специфичната експертиза на България като гранична държава на Европейския съюз и верифицирана в полеви условия с цел укрепване на оперативния капацитет на правоприлагащите органи. Представлява концептуалната основа на първия български полеви наръчник в областта — съвместен проект с партньорски агенции, насочен към разширяване на оперативния и разузнавателния капацитет на служителите, ангажирани с опазването на националната сигурност на Република България и Европейския съюз
Modus operandi и тенденции на високорисковите престъпни мрежи за нелегална миграция, опериращи в Република България
Анализ на високорискови престъпни мрежи, опериращи по маршрутите за трафик на мигранти през България — основният европейски входен коридор от Мала Азия. Тригодишни оперативни данни идентифицират пет ключови фактора, определящи организационните структури: геосоциална динамика, местни посредници, чуждестранни държавни актьори, престъпно-граждански мрежи и геополитическа експлоатация. Изследването картографира пълната мрежова йерархия — от оперативните изпълнители до организационното ръководство — предоставяйки стратегическа рамка за реакция на правоприлагащите органи и политическите лица, вземащи решения, с цел изграждане на единен отговор, основан на оперативната практика.
Престъпленията като катализатори на радикализация: анализ на композитен казус за моделите на ескалация в мултикултурна среда
Анализ на ескалационните пътища в мигрантските диаспорни общности, водещи до идеологически мотивирано насилие. Разузнавателната и криминалнопсихологическа оценка, базирана на конкретни случаи, идентифицира системни пропуски във формалното докладване на престъпления — запълвани чрез неформална намеса на религиозни или общностни структури. Проучването разкрива четирифазна прогресия: прикриване на предикатното престъпление, поява на реторсивни действия, етническа мобилизация чрез идеологически наративи, обусловени от конфликта, и експлоатация от външни радикални актьори. Активните религиозни разколи и транснационалните конфликти функционират като мултипликатори на силата, ускорявайки динамиката на радикализация. Проучването дефинира индикатори за ранно предупреждение и оперативни прагове за правоприлагащите органи, като акцентира върху интегрирана координация между полицейски структури, дипломатически канали и ръководство на диаспората с цел прекъсване на ескалацията преди достигане на праг на заплаха за националната сигурност.