Извършителите на атаки срещу западните общества в повечето случаи са техни граждани или дългогодишни жители, а мнозина имат криминално минало. Терористите и членовете на организирани престъпни групи следват едни и същи психологически модели, но държавата не може да се бори с тях със същите средства.
Изследването разглежда тероризма на Запад като локален, вътрешно породен проблем и го сравнява с организираната престъпност през призмата на социалната и криминалната психология. То се основава на публикувани изследвания и открити данни за атаки в Европа и САЩ, както и на собствения анализ на автора на инциденти с активни стрелци.
1. Извършителите идват от обществата, които атакуват
„Вътрешно породен“ се отнася до произхода на извършителите, а не до идеологията или организацията зад тях:
- В изследване на института „Клингендал“ за джихадистките терористи в Европа 211 от 219 души живеят в европейска държава; повече от една трета са родени или израснали там, а други живеят там повече от десет години.
- Според анализатора Питър Бърген всяка смъртоносна терористична атака в САЩ след 11 септември е извършена от американски гражданин или от лице с право на постоянно пребиваване.
- В собствения анализ на автора на инциденти с активни стрелци всички анализирани извършители в САЩ са родени и израснали в американското общество.
- Нападателят, убил 77 души в Норвегия, е гражданин на държавата, чиито граждани атакува.
2. Идеологическа и патологична мотивация
Според мотивацията си вътрешно породените извършители се делят на два типа:
- Идеологически мотивирани: водени от радикална идеология, насочена към въздействие върху широка аудитория; нападателят в нощен клуб в Орландо, убил 49 души, се определя като „войник на Аллах“.
- Патологично мотивирани: водени от лични отклонения като отмъщение, агресия или компенсаторна потребност от себеутвърждаване, власт и слава; в един случай съдебно назначена оценка, изготвена пет седмици преди убийствата, описва халюцинациите на извършителя.
На пръв поглед на втората група липсва политическият мотив, който изисква определението за тероризъм на Държавния департамент на САЩ. При по-внимателен поглед действията ѝ са насочени към властовата динамика на по-малка общност – училище, военна база или фирма, – докато идеологическите нападатели се целят в цялата политическа система. В радикализацията, мотивацията и изпълнението двете групи следват идентични модели.
3. Криминалното минало е често срещано
Данните на GLOBSEC за 76-имата души, участвали в терористични актове във Франция, показват:
- 38 имат криминално минало с предишни задържания и престъпления; 28 са осъждани преди 2015 г., а 27 са излежавали присъди;
- 15 са рецидивисти с многократни задържания;
- 16 имат криминални регистрации и са участвали в бойни действия в чужбина;
- 56% са безработни към момента на задържането, а за 63% средното образование е най-високата степен.
Тези данни съответстват на стандартния рисков профил, използван при конвенционалната престъпност, с едни и същи проблеми на социалната адаптация. Изключение правят цитираните нападатели – бели националисти: те имат постоянен доход и сами финансират себе си и атаките си.
4. Престъпността като форма на социална радикализация
Изследването разглежда ролята на престъпника като форма на социална радикализация: той насочва агресията си срещу най-слабите членове на обществото и отнема ресурси със сила, вместо да допринася и да бъде възнаграден за това. Сходен процес протича и в психиката на терористите, които виктимизират обществото от чувство за лична и идеологическа правота. Отвореният въпрос е последователността: дали неуспешната адаптация предхожда радикализацията, или радикализацията предхожда неуспешната адаптация?
5. Картечар или снайперист
Въпреки че двете заплахи следват идентични психологически модели, те изискват различни стратегии:
- Организираната престъпност: повечето извършители вече са известни на службите за сигурност и от години са част от подземния свят, затова държавата може да прилага драстични и безкомпромисни мерки срещу престъпните синдикати и фамилии – метафорично казано, картечница.
- Тероризмът: членовете му произлизат от по-чувствителни части на обществото и от по-законопослушни среди. Демонстрациите на сила набират нови членове и създават мъченици, които популяризират каузата, затова държавата трябва да действа с прецизността на снайперист – чрез разузнавателна работа, която нанася най-малко вреди на обществото, на рисковите групи и на невинните хора около тях.
6. Общият отговор
Свободната воля остава решаваща: дори в богатите социални държави има асоциални и маргинализирани хора, изложени на риск от вербуване от терористични групи и организираната престъпност. Изводът на изследването е, че общият отговор на двете заплахи зависи както от всеки гражданин, така и от държавата: противопоставяне на радикалните контракултури чрез закон, личен пример, усърден труд, състрадание, дисциплина и активно участие в обществения живот.
Atanasov, A. Local, Homegrown Terrorism and Organized Crime in the Western Societies [research paper]. https://a-atanasov.eu/project/local-homegrown-terrorism-and-organized-crime-in-the-western-societies/
Метод: сравнителен анализ на публикувани изследвания, официални определения и данни от открити източници за терористични атаки в Европа и САЩ през призмата на социалната и криминалната психология. Изследването не претендира за изчерпателност.