Изследване на случай с един извършител, който систематично е тормозил над 40 жени — всички инфлуенсъри в социалните мрежи на възраст от 18 до 40 години — показва разпознаваем път на радикализация, предвидим модус операнди и правна рамка, която не е създадена за дигиталната среда.
Изследването разглежда извършител от мъжки пол на възраст под 30 години, който систематично е тормозил и унижавал над 40 жени на възраст 18–40 години — всички инфлуенсъри в социалните мрежи с висок социален статус и добре развити профили. То съчетава данни от открити източници с прекия опит на автора по случая като криминален разузнавач.
1. Разпознаваем път на радикализация
Траекторията на извършителя следва четири стъпки:
- Лична травма: разпадът на дългогодишна връзка.
- Злоупотреба с вещества: системна употреба на канабис.
- Прогресивна социална деградация и изолация.
- Изнасяне на вътрешното напрежение навън чрез целенасочена агресия срещу жени.
Насочването към жените не произтича от организирана мизогинна идеология. Мизогинният елемент се появява след отказа им да приемат вниманието му; радикализацията е породена от патологични психични процеси, а не от външно влияние.
2. Предвидим петфазен модус операнди
Виктимизацията всеки път следва едни и същи пет фази и ескалира от романтично ухажване до заплахи със смърт и сексуален тормоз.
- Подбор на целта. Инфлуенсъри от „класическия моделен тип“ с висока публичност, избирани предимно в Instagram, където отворените профили дават достъп до снимките им.
- Първоначален контакт. Закачливи или романтични коментари под снимките им, последвани от лични съобщения или покани, които са отказани или игнорирани.
- Атака след отказа. Агресивни коментари и реч на омразата, насочени към външния им вид, социалния статус и поведението им с мъже.
- Ескалация. Сексуализирана манипулация на изображения, позиране с оръжия и явни заплахи със смърт. След всяко блокиране той създава нов профил — общо над 30 — чрез имейл доставчик, който не изисква втора верификация.
- „Победа“ и пренасочване. Натиск, докато жертвата закрие профила си, което той представя като победа; след това преминава към следващата жена, често от същия кръг приятели или роднини.
Тъй като поведението запазва последователна логика и едни и същи критерии за подбор, то е предвидимо — и разследващите могат да използват това.
3. Всяка стратегия за реакция завършва с вреда
Жертвите първо го игнорират, а после го блокират. След това реакциите им попадат в три групи:
- Сътрудничество: опит да го спрат чрез нормален разговор. Обсесивното му поведение ескалира без задръжки.
- Пълно блокиране и нулева комуникация: това изглежда най-безопасният изход, докато той не се насочи към друга жертва.
- Ответна агресия: това води само до по-силна обвързаност и нежелано внимание.
Той отделя повече време на жертвите, които реагират, и това го държи ангажиран „като видеоигра с неизвестен изход“. Независимо от избраната стратегия, всички жертви понасят значителни психологически вреди, а страхът обхваща и семействата им.
4. Правна рамка, създадена за аналоговата епоха
В България няма официално приет правен термин или наказателна разпоредба за кибертормоза; определенията за тормоз все още следват старата правна рамка от съветската епоха, създадена преди дигиталната ера.
За да се докажат „заплахи за живота и здравето“ на жертвата, законът изисква „основателни обстоятелства за осъществяване на заплахата“, т.е. поне някакво пряко действие в реалния живот. Защитата използва именно тази празнота: извършителят никога не е срещал жертвите си. Много от тях не са подали сигнал, защото са смятали, че полицията не може да направи нищо.
5. Съдебна експертиза без откриване на лъжа
В рамките на една година две експертизи стигат до противоположни заключения: първо, че извършителят е наказателноотговорен, а след това — че не е, докато същите деяния продължават.
Клиничните протоколи за оценка предполагат пациенти без намерение да заблуждават. При многократните интервюта извършителят съзнателно дава неверни отговори за събитията и собствените си действия. Експертите, които оценяват извършители на престъпления, се нуждаят от инструментите на криминалната психология: откриване на лъжа, разпознаване на манипулация и анализ на поведенческата последователност.
6. Какво проработи
- OSINT и дигитално разузнаване за свързване на профилите и активността му, установяване на самоличността и откриване на местонахождението му; той е сменил над четири места в България и едно извън Европейския съюз.
- Документиране от жертвите на всяко ново действие чрез снимки на екрана и сигнали, след като повярват, че полицията може да действа.
- Използване на предвидимите му поведенчески модели за откриване на неизвестни жертви и предвиждане на бъдещи цели.
7. Изводи за практиката
Случаят налага:
- модернизиране на законодателството за дигиталната среда;
- специализирано обучение на съдебните експерти по динамиката на радикализацията;
- координирани механизми за подкрепа на жертвите;
- дигитализация на полицията.
Atanasov, A. Online Radicalization and Misogynistic Extremism: Case Study of Cyberbullying [research paper]. https://a-atanasov.eu/project/online-radicalization-and-misogynistic-extremism-case-study-of-a-cyber-bullying/
Метод: качествен анализ на информация от открити източници, съчетан с прекия професионален опит на автора по случая (разследване, проведено през 2025 г.). Оперативните материали не се цитират поради тайната на досъдебното производство (чл. 198 от НПК) и правилата за защита на личните данни.