Престъпниците не търсят битка, а сигурна победа над най-уязвимата цел. Ситуационната готовност и бойното профилиране, изградени върху цикъла НОРД, помагат на служителите и гражданите да разпознаят заплахата, докато тя още се подготвя, и да поемат инициативата.
Изследването прилага цикъла НОРД (наблюдение – ориентиране – решение – действие) към гражданската отбрана: как всеки – военен, полицай, охранител или цивилен – може да използва ситуационната готовност и бойното профилиране, за да разпознае престъпниците и да действа, преди да е станало твърде късно. То разглежда моделите на мислене, а не оръжията или бойните техники.
1. Хищниците избират най-лесната цел
Изследването използва модел, който подполковник Дейв Гросман възприема от ветеран от Виетнам. Повечето хора са овце – мирни граждани без капацитет за насилие. Вълците са хищници с капацитет за насилие и без съпричастност. Овчарските кучета имат капацитет за насилие, но го използват, за да защитават другите. Моделът е условен и всеки може да се окаже във всяка от ролите в различни моменти.
Подобно на големите котки, които дебнат най-слабото животно в стадото, престъпниците наблюдават езика на тялото, походката, пасивното поведение и липсата на внимание към средата. Те търсят пътя на най-малкото съпротивление и си осигуряват всички предимства преди нападението: неосветена улица, слабо населена част от града или затворено пространство, оръжие, съучастници. Изследвания сред затворници показват, че когато се съмняват, че набелязаната жертва ще окаже съпротива или е въоръжена, те я пропускат и избират друга. Вълците не търсят битката – те търсят сигурната победа.
Основното препятствие е отрицанието – че вълци съществуват и че насилието присъства и в мирните общества. Според Гросман отрицанието убива два пъти: първо в момента на нападението, когато човек не е подготвен, и втори път след това – чрез шока, страха, безпомощността и срама. По думите на автора вярата в доброто не е защита, а надеждата, че нищо лошо няма да се случи, не е стратегия.
2. Цикълът НОРД: който го завърши пръв, поема инициативата
Всяко решение преминава през цикъла на полковник Джон Бойд „Наблюдение – Ориентиране – Решение – Действие“. В конфликт страната, която завърши цикъла първа, поема инициативата и принуждава другата да започне отначало. Наблюдението и ориентирането са най-важни, защото осигуряват информацията, върху която се вземат решенията; около 90% от информацията, която мозъкът използва, за да се ориентира, идва от зрението.
Силовите служители обикновено отделят по-голямата част от подготовката си за последната фаза – действието. Заплахата обаче трябва да бъде разпозната в зародиш, преди да са пострадали невинни; след като престъплението започне, защитаващият се действа в цикъла на престъпника. Инвестицията в наблюдение се отплаща като тази в разузнаването: по съотношението на Сун Дзъ – 100 унции сребро, похарчени, за да се спестят 10 000.
3. Ситуационната готовност и цветовият код
Ситуационната готовност е степента, в която представата на човека за средата съответства на реалността. Джеф Купър въвежда четирицветна скала на готовност; морската пехота на САЩ използва петцветен вариант:
- Бяло: спокоен, без да следи средата; сърдечна честота 60–80 удара в минута.
- Жълто: спокоен, но наблюдаващ; не е забелязал заплаха, но допуска, че може да се появи. Може да се поддържа дълго; 60–80 удара в минута.
- Оранжево: повишена готовност; умът планира как да противодейства на конкретна потенциална заплаха. Не може да се поддържа дълго; 60/80–115 удара в минута.
- Червено: бойно състояние, изпълнение на плана от оранжево; възможни са тунелно зрение и други ефекти на адреналина; 115/145–175 удара в минута.
- Черно: катастрофален срив на психическите и физическите възможности, обикновено когато човек се изправи пред заплаха, за която не е подготвен, и премине от бяло или жълто направо в черно; над 175 удара в минута.
Жълтото е състоянието, към което трябва да се стремим, и то трябва да стане втора природа. Прекалено дългото пребиваване в оранжево изтощава сетивата и води до прегаряне. Обратната крайност – рутината и прекалената фамилиарност със средата, например при ежедневно шофиране по един и същ маршрут – понижава вниманието дотолкова, че рязка промяна може да прехвърли човека от бяло направо в черно.
4. Бойното профилиране: основа плюс аномалия
Бойното профилиране идентифицира заплахите проактивно чрез анализ на човешкото поведение. То е част от програмата Combat Hunter на морската пехота на САЩ, създадена през 2007 г. с помощта на полицаи и специалисти по вътрешна сигурност, и се основава на шест области: биометрия, кинезика, проксемика, география, иконография и атмосферика. Изходната му точка е, че хората следват предсказуеми модели на поведение.
Който подготвя престъпление или терористичен акт, събира информация, избира лесна жертва и подготвя мястото – и това го отличава от хората, заети с ежедневието си. Наблюдаващият първо установява тактическата основа на средата: какво става тук, какви нужди задоволяват хората, кой присъства и как си взаимодействат. Всичко, което се отклонява от основата, е потенциална аномалия – от затворения код на тялото, безпричинното изпотяване или фиксирания поглед („target lock“) до шумна група пияни хора или младежи, застанали късно през нощта в неосветен парк, където не могат да бъдат заобиколени.
Методът се побира в едно уравнение: основа на средата + аномалия = решение. Практическо правило е „бойното правило на тройките“: когато поне три индикатора у човек или в част от средата не съответстват на обичайното, наблюдаващият трябва да вземе решение и да действа – освен ако заплахата е непосредствена и изисква моментална намеса.
5. Решение, действие и пряк контакт
Решението следва целта на човека: който иска да избегне заплахата, променя маршрута си; който цели да предотврати бъдещи нападения, търси пряка или непряка намеса. След всяко действие цикълът започва отначало.
Виктимологията показва, че решаващият момент е прекият контакт: дори правилно разпозната, заплахата може да бъде отблъсната само с нужните умения и средства и с готовността те да бъдат използвани, а според изследването законът трябва да гарантира правата на отбраняващия се. Познаването на основите на ситуационната готовност и бойното профилиране повишава общата култура на самозащита в обществото, а задълбоченото изучаване на шестте области дава на силовите служители ключово тактическо предимство.
Atanasov, A. Ситуационната готовност и бойното профилиране в гражданската отбрана [Situational Awareness and Combat Profiling in Civil Defence] [research paper, in Bulgarian]. https://a-atanasov.eu/project/situational-awareness-combat-profiling/
Метод: теоретичен анализ на цикъла НОРД, цветовия код на Купър и методиката за бойно профилиране на морската пехота на САЩ, приложени към гражданската отбрана.