Тактиката, стрелбата и бойно-приложните умения не работят без психологическа твърдост. Три принципа на обучението я изграждат: всяко упражнение завършва с успех, смъртта никога не се приема като изход, а планираните изненади учат служителите да се адаптират.
Изследването разглежда психологията като основа на подготовката на полицейските и другите силови служители за високорискови ситуации – конфликти, в които едната страна се стреми да наложи волята си над другата. Специалната тактика, стрелковата и бойно-приложната подготовка не могат да бъдат приложени без съответната психологическа твърдост, а изследването предлага три принципа за нейното изграждане в обучението.
1. Психологическата твърдост е на първо място
Психологическата твърдост означава запазване на спокойствие и адекватно функциониране при силен стрес или опасност, дори при реална заплаха за живота. Тя е основният критерий, разграничаващ успешните от неуспешните кандидати при подбора в специалните сили на армията на САЩ. Добре обученият служител с отлични умения никога няма да ги приложи без самообладание и контрол над тялото, емоциите и психофизиологичното си състояние; старите воински традиции познават това като „мушин но шин“ – освобождаване на ума от гняв, страх и егоизъм.
Първата победа във високорисковата ситуация е над собствените страхове, разочарования и умора; едва след това идва победата над противника.
2. Първи принцип: възпитание в победа
Всяко тренировъчно занятие или тактическа задача трябва да завърши с успех. Целта е да се възпита – на когнитивно и на преживелищно ниво – увереността, че положените усилия винаги водят до успех въпреки трудностите и провалите. Така се поддържат мотивацията, фрустрационната устойчивост, решителността и самообладанието при мисии с различна продължителност и натовареност.
Когато обучаемите изпаднат в затруднение, инструкторите им дават варианти и свобода да изберат една от няколко успешни алтернативи. Дори в сценария да е заложен неуспешен вариант или подразделението да загуби връзка с командването, действията му трябва да доведат до успех в рамките на цялостния план. Принципът се основава на бихейвиористката теория на ученето: стабилните тенденции на реагиране се заучават чрез опита и могат да бъдат променени.
Подполковник Дейв Гросман описва метода: когато обучаемият се провали, той преминава през сценария отново, докато успее – така първо вижда пробива в бронята си, а после се научава как да го използва и поправи. Полковник Борис Дрангов го казва по-кратко: „Българският войник трябва да бъде учен да бие и да побеждава, а не да бъде бит и побеждаван.“
3. Втори принцип: отказ от смъртта
Никой тренировъчен сценарий не допуска служителят да бъде признат за мъртъв. Каквото и да е симулираното попадение или нараняване, инструкторът изисква от обучавания и екипа му да действат: долекарска помощ, евакуация или поне периметър за защита около ранения. Целта е смъртта да се отрече като допустим изход, за да не блокират страховете за собственото оцеляване мисленето и дори автоматизираните реакции в реален сблъсък.
Отказът и провалът в тренировка могат да бъдат поправени или порицани; смъртта – не. Служителите, които носят оръжие на всяка смяна, живеят близо до смъртта и привикват с нея, което отслабва естествените защитни механизми. Инструкторите не бива да позволяват тази близост да се превърне в приемане. Отговорът на Гросман към обучаем, който заяви, че е мъртъв, е, че няма позволение да умре: инструкторите обучават хората да живеят.
4. Трети принцип: планирана неизвестност
Опитът показва, че колкото по-сложна е задачата и колкото повече хора участват, толкова по-вероятно е нещо да се обърка. Затова инструкторите залагат в сценариите скрити усложнения – „подводни камъни“, – без да предупреждават обучаемите, и изискват от тях да ги преодолеят и да изпълнят задачата. С времето обучаемите свикват, че във всяко занятие ще има неизвестна трудност – както и в реалните операции.
Така се развиват вземането на решения, адаптивното мислене и оперативната самостоятелност, известна във военните доктрини като децентрализация на командването: подразделения, които познават целта и могат да действат както по план, така и самостоятелно. Същият принцип се прилага при катерачи и пещерняци – изкуствена неизправност във въжетата при спускане показва кой реагира най-бързо и адекватно под стрес и той става водач на групата.
Съветът на Дрангов към обучаващите: „Проверявайки всяка задача, създавай случки, задавай въпроси, за да приучиш офицера спокойно и бързо да посреща изненадата.“
5. Три правила за обучаемия
Изследването свежда принципите до три правила, които обучаемите трябва да усвоят като свои:
- Който желае, печели.
- Смъртта никога не е опция.
- Подобри, адаптирай се, преодолей.
Обучението в такива условия поставя служителите пред силни, дезорганизиращи емоции още преди реалната мисия и им позволява да се упражняват да се справят с тях. Овладяването на тревогата, страха и паниката не е еднократен акт, но преживяването му в тренировъчни условия спестява усилия и ненужни отрицателни емоции. Близките на служителите разчитат те да се върнат живи и здрави, невинните разчитат на тяхната защита, а престъпниците – на техния провал.
Atanasov, A. Психологически принципи при подготовката за високорискови ситуации [Psychological Principles in the Preparation for High-Risk Interventions] [research paper, in Bulgarian]. https://a-atanasov.eu/project/psihologicheski-principi-visokoriskovi-situacii/
Метод: теоретичен анализ, основан на бихейвиоризма като социално-когнитивна теория на ученето, на изследванията на психологическата твърдост и на практиката на обучението по специална тактика.