В продължение на около десет години двама наркоразпространители се издигат от улични дилъри до ръководители на организирана група. Случаят показва въвличане чрез собствената употреба, четири етапа на разрастване, решаващ разрив между организатора и неговата „дясна ръка“ и наказания за притежание, които само засилват усещането им за недосегаемост.
Изследването на случай проследява двама мъже, които се издигат от улични дилъри до ръководители на група за наркоразпространение в средно голям български град и в още няколко области. То се основава на полицейската работа по случая, в която авторът участва пряко при финалните действия по задържането, и сравнява двамата извършители с докторантското изследване на автора сред 120 лишени от свобода за наркоразпространение.
1. Въвличане чрез собствената употреба
И двамата следват класическия модел на постепенно въвличане. Бъдещият организатор започва да употребява марихуана в ранна юношеска възраст и скоро след това да я разпространява сред връстниците си. Докторантското изследване сочи същото: наркоразпространителите употребяват наркотични вещества, социалният им кръг определя качеството и обема на престъпната им дейност, а въвличането най-често започва със задоволяване на собствената употреба.
2. Четири етапа на разрастване
В продължение на около десет години групата се разраства в четири етапа:
- От уличен дилър до снабдител. Организаторът инвестира средно около 1000–1500 евро при отглеждащи в малки населени места, за да получава реколти от марихуана, урежда предаването извън населените места чрез мобилни приложения, превозва наркотиците в тайници, изградени в автомобилите му, и ги оставя на части в безлюдни тревисти места, откъдето дилърите му ги вземат по негови указания. Спира да продава на улицата и получава процент от печалбите на дилърите си.
- Утвърждаване. Групата придобива свое наименование в престъпния свят, а водачът ѝ – няколко прякора. Той сменя част от първоначалните си дилъри и контакти, най-вероятно поради мнителност и предпазливост. „Дясната му ръка“ разпределя наркотиците сред уличните дилъри, държи склад („сташ хаус“) и сам продава на потребители.
- Разширяване. Контакти в столицата и други градове, нови дилъри и амфетамини наред с марихуаната. Организаторът ограничава контактите си с хора извън организацията и ги прехвърля на подчинените си. Тогава конкурент подава информация на полицията за гараж, в който се съхраняват наркотиците, защото групата вече заема твърде голям дял от местния пазар.
- Под натиска на полицията. Когато групата става обект на активна оперативна разработка, организаторът спира да използва мобилния си телефон и напуска града за дълго, а снабдяването – вече и с MDMA – продължава чрез „дясната му ръка“. Складът е заменен с множество тайници, един от които в автомобил, а организаторът добавя документни измами чрез фирми и фиктивни фактури.
В крайна сметка двамата са задържани при две отделни специализирани полицейски операции и осъдени за наркоразпространение.
3. Структурата
В най-разгърнатия си вид групата има ясно разделение на ролите:
- Организатор: ръководи и организира групата, финансира я и я снабдява с наркотици.
- „Дясна ръка“: разпределя и пренася наркотиците, снабдява дилърите и съхранява количествата на едро.
- Разпределители и основен дилър: втори разпределител и основен наркодилър, първи по продажби.
- Отглеждащи: хора в малки населени места, които отглеждат марихуана за групата.
- Улични дилъри: най-ниското ниво, което се снабдява от тайниците по указания.
- Семеен кръг: партньорката и родителите на организатора, въвлечени в разпространението, а по-късно и в документни измами и икономически престъпления; по оперативни данни те не допускат външни хора в схемата си.
4. Навици за сигурност, усвоени на практика
Организаторът усвоява предпазните си мерки емпирично:
- работи само с доверени хора;
- крие от подчинените си всичко, което не ги засяга пряко;
- системно се изолира от средите на ниско ниво, където най-лесно би могъл да бъде предаден;
- под натиска на разработката изоставя телефона си и „изчезва“ от града, докато дейността продължава чрез „дясната му ръка“.
5. Решаващият разрив: единият спира употребата, другият – не
След като трайно се ангажира с разпространението, организаторът спира да употребява наркотици. „Дясната му ръка“ не успява да го направи и това застрашава както собствената му дейност, така и тази на приближените му. Когато употребата му се засилва след раздялата на родителите му и след сериозни загуби от инвестиции на пари от престъпна дейност, организаторът го определя като неконтролируем и опасен за организацията и свежда отношенията им единствено до снабдяването му с наркотици. „Дясната ръка“ не предприема контрамерки и продължава да се отнася към него като към близък приятел.
Пътят на организатора показва трайна възходяща градация: от наркопотребител, през употребяващ наркодилър, до ръководител на престъпна организация, който използва наркотичните вещества за задоволяване на другите си потребности, но вече не за собствена употреба.
6. Два типа наркоразпространители
Двамата съответстват на двата типа, разграничени в докторантското изследване:
- Класическият наркодилър (организаторът): избира разпространението като основен способ за задоволяване на потребностите си и изгражда върху него престъпната си кариера. Находчив и инициативен, емоционално стабилен и самоуверен, с трайна, но добре премерена склонност към риск и изразен макиавелизъм. Наркотиците се превръщат в инструмент за пари, власт и признание, а не за лично удоволствие.
- Разпространителят – потребител („дясната ръка“): средна и дори ниска самоувереност, известна емоционална нестабилност, изразена манипулативност и по-ниски враждебност, агресивност и склонност към риск. Той никога не поставя бизнеса над приятелството им и не се опитва да поеме контрола дори когато организаторът му е делегирал почти цялата дейност. Наркотиците остават за него и средство за разтоварване от стреса.
Конструктите на тъмната триада – макиавелизъм, нарцисизъм и психопатия – са релевантни за тези извършители, но не бива да се прилагат директно; всеки от тях трябва да се интерпретира индивидуално. Изводът на изследването: наркоразпространението е сфера за изява на личности с изразени макиавелистични нагласи, висока самоувереност, психопатни наклонности и склонност към риск.
7. Наказанията за притежание засилват усещането им за недосегаемост
За близо единадесет години полицията документира дейността на организатора три пъти, всеки път само за притежание. Той получава глоби и други наказания, но никога ефективна присъда, докато живее далеч над официалните си доходи – луксозни почивки, автомобили и имоти, при официална работа в бензиностанция, а в годините преди последното задържане – без работа.
Погледнато през модела „полза – загуба“, наказанията са цената на стандарт на живот, който иначе не биха могли да си позволят. Те само потвърждават превъзходството им и ги убеждават, че винаги ще преминат наказателноправната проверка като притежатели, маскирайки реалната си роля на разпространители. Така неефективните наказания за притежание стимулират дейността им.
8. След задържането: проблем с идентичността
Нито един от двамата не прекратява престъпната си кариера по собствен избор. Тъй като започват още като юноши, прякорите, приятелският кръг, взаимодействията и образът им са изградени около наркоразпространението и не оставят друга доминираща его-идентичност. Успешната им реадаптация зависи от това дали ще приложат същите организационни и социални умения в законна дейност – организаторът например като корпоративен мениджър – и от собствените им нагласи след изтърпяване на присъдите.
Atanasov, A. Криминологични и психологически характеристики на наркоразпространители от организирана престъпна група: изследване на случай [Criminological and Psychological Characteristics of Drug Dealers from an Organized Crime Group: A Case Study] [research paper, in Bulgarian]. https://a-atanasov.eu/project/organized-crime-group-case-study-drug-dealers/
Метод: ретроспективен анализ на два случая от полицейската практика (оперативна разработка и документиране на престъпната дейност), сравнени с резултатите от докторантското изследване на автора сред 120 лишени от свобода за наркоразпространение, проведено с пет психологически методики. Авторът участва пряко във финалните действия по задържането и отчасти в доказването; основната информация е от оперативните служители, работили по случая. Имената и идентифициращите данни са пропуснати.